ВЪВЕДЕНИЕ
Природната и традиционна медицина включва набор от методи, техники или профилактични, диагностични, терапевтични и рехабилитационни процедури – валидирани научно, от традиция и изследвания – които са интегрирани в Националната здравноосигурителна система. Ползва се от всякакъв вид алтернативна или комплементарна медицина, която използва традиционни или неиндустриални средства.
Биоенергетичната и природна медицина разполага в терапевтичния си арсенал с различни техники, сред които е хипнозата, чието изследване и практика от втората половина на 20 век са включени в полето на психологията. Нейната полза за лечението на много здравословни проблеми е факт, който в Куба никой не подлага на съмнение. В здравната система се използва от лекари от различни специалности, от психолози, зъболекари и медицински сестри; всеки ден изследванията и обучението в тази област се увеличават.
Хипнотичните техники са относително лесни за прилагане, безопасни са в сравнение с други медицински и психологически процедури. Смятат се за допълнение към други видове научни, клинични или терапевтични занимания. Без съмнение, много психолози се ориентират към когнитивно-поведенчески подход при психологическото лечение и не познават значението и ползата им за увеличаване на ефективността на прилаганите от тях процедури.
Хипнозата се счита за форма на будно съзнание, в която преобладава
фокусирането на вниманието; има потенциалната способност да се развива във всички хора под технически разработеното влияние на думата, жестовете, символите и очакванията – чрез процес на детерминиране, който създава, поддържа и предизвиква особен вид възбуда на мозъчната кора на лицето, което ги получава, като това му позволява да влезе в режим на временно функциониране на мозъка на по-силно подсъзнателно ниво, в което съществено се променят характеристиките на моторните, вегетативни и сетивни функции на мисленето, поведението и мозъчната електрическа активност, което се проявява неврофизиологично по видим и много характерен начин.
Този процес има изключителна психологическа индукция, технически разработена и умишлено структурирана в речта на специалиста, което предизвиква в приемащия обективни и регулярни отговори, ненаблюдавани в други състояния на съзнанието, които по безспорен начин характеризират различните етапи на неговата дълбочина.
Днес хората търсят кратко и ефективно психотерапевтично лечение. Поради това се увеличава интересът към изучаване на хипнозата като допълнение към другите методи за контролиране както на физически, така и на психически симптоми; също така, доказа, че е ефективно средство за подобряване на качеството на живот на много пациенти.
Целта на тази статия е да представи исторически преглед на хипнозата и да посочи приноса ѝ в лечението на различни заболявания.
РАЗВИТИЕ
Исторически преглед
Хипнозата е била практикувана в различни цивилизации, като: египтяни, гърци, келти и много други, но под различни имена. В много текстове, свързани с тази тема, се откриват отпратки, приписващи на асирийците и вавилонците (5 000 години преди новата ера) използването на хипнотични екзорсистки методи в прилаганите от тях терапевтични практики. Също така се упоменават еврейската, индийската, китайската, японската и други култури, като наследили практики, комбиниращи релаксация, концентрация, покой, ритмични звуци и думи, целящи постигането на целебни реакции в тялото и мозъка.
Инките са я практикували в амфитеатри, разположени на западната страна на големите храмове. Това място е било предназначено за специални тържества. Към съществуващата стена е долепена кръгла платформа, на която би трябвало да седнат участващите. В центъра е разположено един вид каменно легло, изсечено като празен калъп на задната половина на човешка фигура. В горната част има кръг, съдържащ писаните правила, които трябва да се следват, за да се доведе субекта до хипнотично състояние. Всички легла са разположени по такъв начин, че ориентацията им да бъде север – юг.
През последните 200 години хипнозата е била използвана от специалисти от различни области, свързани с физическото и психично здраве. В средата на 18 век се появява първото систематично изследване на приеманото като специално психологическо състояние, което по-късно ще се нарече „хипноза“. Немският лекар Франц Антон Месмер (1783-1815) формулира известната Теория на животинския магнетизъм, според която всеки жив организъм излъчва вид енергия – идентична или подобна на физическия магнетизъм на други тела, която може да се предава от един организъм на друг, като може да има терапевтично приложение.
Учениците на Месмер и изследователите след него детерминирали, че леченията – „чудеса“, осъществени по време на хипнотичните трансове (наричени „магнетични сънища“ или „месмеризъм“ до онзи момент) са резултат от едно състояние, наречено „сугестия“. Месмер се счита за предшественик на хипнозата.
Абатът Хосе Кустодио де Фария (1746-1819) донася в Париж от Индия информация относно „хипнотизма“ – по начина, по който се е практикувал на Изток. Отрича концепцията на Меснер и обяснява този феномен като ефекти, предизвикани по психични причини посредством сугестия. Неговият хипнотичен метод се е състоял в това да седне срещу субекта, гледайки го вторачено и карайки го насочи погледа си върху собствената си ръка; след това енергично изкрещявал хетеросугестивната заповед „Спи“.
Шотландският лекар Джеймс Брейд (1795-1860) е първият, който формулира терминът хипноза като „нервен сън”, съществено различен от обикновения сън, посочвайки един от начините на обяснение: „устойчивата фиксация на погледа парализира нервните центрове на очите и техните зависимости, което – променяйки баланса на нервната система, поражда явлението“.
Най-ефективният метод, който го предизвиква, е бил фиксирането на погледа върху движещ се блестящ обект на няколко сантиметра от очите. Отрича идеята на Франц Меснер, че магнитните течности отключват явлението „хипноза“, защото счита, че всеки един може да го предизвика върху себе си, следвайки разработените от него правила.
Систематичното научно изследване на хипнозата започва във Франция след 1880 година, когато почти едновременно се учредяват школите в Нанси и Салпетриер, чиито основни представители били, съответно, Бернхайм и Шарко. Школата в Нанси, представлявана от Х. Бернхайм, защитава валидността на сугестията и нейните непатологични ефекти като елементи, обясняващи хипнотичния процес, докато последователите на Шарко я считат за патологично състояние, свързано с истерия. Разработките на Шарко са имали голямо значение за развитието и разпространението на хипнозата – наред с другите причини и поради връзките му със Зигмунд Фройд и психоанализата. Публикациите на Бернхайм са предшествениците на модерната психосоматична медицина и на прилагането на хипнозата при този тип заболявания.
В САЩ интересът към хипнозата се поддържа от написаното от Уилям Джеймс, Мортън Принс и Борис Сидис, които са се интересували от странните прояви на определени пациенти с истерия, диагностицирани като имащи двойна или множествена личност. Зигмунд Фройд прилага хипнотичната регресия като основа за анализ на травматични подсъзнателни съдържания. Като лекар изследва хипнозата в дълбочина, използва я за лечение на невроза и признава нейната валидност като метод. В крайна сметка той признава, че е лош хипнотизатор и я изоставя, за да се отдаде на формулиране на теорията на психоанализата.
През първата половина на 20 век развитието на тази техника е много бавно. През 50-те години на века Американската медицинска асоциация приема използването ѝ в психиатрията. Основният ѝ представител Милтън Ериксон е първият президент на Американското общество за клинична хипноза; благодарение на него тази тема представа да бъде суеверие и днес е широко приета за едно от най-мощните средства за промяна; той настоява много върху ролята на несъзнаваното.
Ериксон счита, че по-голямата част от живота е детерминирана от несъзнаваното, поради което в терапевтичните му сугестии са били вмъквани наративи, чието съдържание е имало връзка с вътрешните интереси на пациента. Мотивираните от Ериксон състояния на транс са били състояния на спокойствие и релаксация, постигнати чрез разкаването на приказки, параболи[3] и митове, откъсващи субекта от рационалните му мисли и помагащи му да осъществи контакт с вътрешната му същност, като така постига по-конструктивно поведение.
За Ериксон усвояването на хипнозата е било преди всичко придобиване на уменито да се наблюдава другия, да се разбере виждането му за света, да го следва стъпка по стъпка по начин, позволяващ използването на цялата тази информация, за да помогне на пациента да се държи по друг начин. Най-стойностното в дейността на Ериксон е използването на вътрешните ресурси, които той счита уникални за всяка личност, за да се изправи по съзидателен начин пред ежедневните житейски проблеми.
През 60-те години се появяват изследванията на колумбийския лекар Алфонсо Кайседо, който докато работи в Барселона развива един вид „преоткрита хипноза“ под името „софрология“ – думата идва от гръцки и означава „почивка“, „покой“; целта му е да предложи терапевтична алтернатива за псично болни различна от електрошока и инсулиновата кома (психофармакологията е била в експериментална фаза). Основава „софрологията“ като школа, изучаваща съзнанието както на здраво, така и на болно човешко същество.
Антонио Капафонс – преподавател в Университета на Валенсия – е най-значимият испански представител в областта на клиничната хипноза. Дейността му е била подкрепяна от самата Колегия на психолозите на Провинция Валенсия (КППВ) и на Генералния съвет на Колегиите на психолози чрез създаването на Асоциация по експериментална и приложна хипноза или чрез Работна група по психологическа хипноза на КППВ, както и посредством развитието на различни изследвания; обаче, хипнозата е забранена в испанската система за обществено здравеопазване, т.е. тази лечебна техника не е включена в каталога на лечебни дейности, покривани от ситемата на общественото здравеопазване.
В САЩ хипнозата може да се използва свободно навсякъде. Не съществуват закони, регулиращи нейното използване. Там съществуват три законни асоциации в тази област. Членове на две от тях – Общество по клинична и експериментална хипноза и Американско общество по клинична хипноза – са лекари, психолози и зъболекари. Третата организация за законна хипноза в САЩ е Секция „Психологическа хипноза“ на Американската асоциация по психология.
Американската асоциация по психология (АРА) дефинира хипнозата като „психическо състояние или набор от нагласи, генерирани чрез процедура, наречена хипнотична индукция, представлява набор от процедури, които създават контекст, в който се спомага за осъществяване на сугестии в някои хора, обикновено се състои от серия от инструкции и предварителни предложения“. Стойността на това определение е, че подчертава разнообразието от методи, считани за такива, както и фактът, че за всички е общо използването на внушението (сугестия).
Г.Х. Монтгомъри и Дж.Б. Янур считат хипнозата за „ситуация или набор от процедури, при които едно лице, определена като „хипнотизатор“, подтиква друго лице, определено като „пациент“, да изпита различни промени, свързани с усещане (облекчение на болка), възприятие (визуални халюцинации), познание (очаквания) или контрол върху моторното поведение (издигане на ръката)“. Посочват, че е специален вид непълен сън, предизвикан по изкуствен начин посредством сугестия, физични и психични действия, по време на който субектът се подчинява на предложенията на хипнотизатора; това е състояние на дълбока релаксация, в което се достига до намаляване на мозъчните вълни и лаксация на крайниците.
В Куба първото общество по хипноза се учредява през 1958 година от аржентинския професор Д.Ф. Дупратно се вписва в Академията на науките през 1986 година и от тогава се постига по-широко разпространение в академичните средства на научния подход към хипнозата.
В тази област изпъкват професорите Диего Гарсия Бенитес, Мартинес Перигод и Мойсес Асис. Последните дефинират хипнозата като „променено състояние на съзнанието, в което идеите са приети чрез сугестиране, а не от логическа оценка. Характеризира се със загуба на общата ориентация в реалността, т.е., лицето, изпаднало в това състояние, изгубва по време на същото съзнателната рамка за ориентиране, в контекста на която индивидът интерпретира всички появяващи се съзнателни преживявания. Сугестивността или качеството да се реагира на сугестия е константна и ненамаляваща характеристика, и е определяща за хипнозата“.
Отбелязва се нарастващата употреба на хипнозата с различни цели – като техника, прилагана в психиатрията и психолгията, и по-късно като алтернатива, използвана в Клиниките за облекчаване на болки[4] и за природна и традиционна медицина. През 1994 година в Медицинския университет на Сантяго де Куба се създава Клиника по терапевтична хипноза, ръководена от д-р Алберто Кобиан Мена, който е публикувал няколко книги по тази тема. Той счита, че хипнозата е медико-психологическа процедура, извършвана от опитен терапевт с цел постигане на високо ниво на концентрация и рецептивост в субекта, върху който се прилага, в рамките на решаване на здравословните му проблеми. Д-р Педро Мануел Родригес Санчес е изследвал елементите на начина на подсъзнателно функциониране на мозъка под хипноза, неговите физиологични и изследователски основи.
През 90-те години на миналия век в провинция Сиенфуегос[5] се създава дружество по хипноза, чийто президент е Норма Медина; за съжаление, не успява да постигне целите си. Редица професори, сред които Хосе Симон Консуегра, Даниел Вийоч Курбело и Клара Марта Гарсия Родригес, по време на професионалната си практика изтъкват важността на тази техника за психологията.
Практически приложения на хипнозата
Хипнозата е техника, в която – въпреки че много пациенти и терапевти имат погрешни схващания за нея – емпиричните данни подкрепят по неоспорим начин нейната ефективност като допълнителна процедура за контролиране на широка гама от симптоми. Това не означава, че трябва да замести съществуващите терапии, а че би трябвало да се включва по-често в клиничната практика, за да подобри постиганите от пациентите резултати.
Хипнозата се прилага за „записване“ на познания и нови дейности, които позволяват на субекта по-добре да се противопоставя на проблемите, пред които го изправя живота. Състоянието на хипнотична релаксация предполага една „суперконцентрация“, която позволява да се се усвояват нещата с по-голяма лекота. Ако идеите са прости, рационални и ясни, те се „вмъкват“ в съзнанието на практикуващият ги и за кратък период от време се превръщат в „автоматично мислене“, чиято основа е сугестията.
Може да се използва в лечението на различни психични разстройства. Тя е много полезна при контролирането на тревожност, като техника за предизвикване на релаксация, помага за усвояване на самоуспокояване, за постигане на покой в напрегнати ситуации и за отстраняване на натрупаното напрежение. В този смисъл, простите упражнения по хипнотична индукция са достатъчни, за да се усвои как да се намалява тревожността. Може да се прилага за контрол на теглото в комбинация с адекватен диетичен план и план за физически упражнения.
Тя е подходящ допълващ метод за премахване на различни зависимости. Осигурява един вид релаксация срещу нервността, предизвикана от отказването на цигарите; намалява усещането за „компенсация“, предизвикано от акта на пушене, и служи за „промяна“ на отношението на пушача към тютюна.
Използвана е при лечение на горещи вълни на пациентки, оперирани от рак на гърдата – както посочва интернет страницата за традиционна и природна медицина Infomed, екипът на Елкинс от Университета Бейлър в Уако, Тексас, прилага на хазартен принцип сесии с хипноза на 60 живи пациентки с рак на гърдата един път седмично в продължение на пет седмици, без да се прилага друга допълнителна терапия. В редакционна статия относно проучването д-р Нанси Е. Авис от Университетско медицинско училище „Уейк Форест“ в Уинстън-Салем, Северна Каролина, оценява намаляването на горещите вълни като „впечатляващо откритие“, но подчертава необходимостта от сравняване на хипнозата с друг тип плацебо лечение.
В други изследвания се изтъква използването на хипноза за лечение на депресивни симптоми, за предотвратяване на гадене и повръщане, предизвикани от лечението на ракови заболявания, за контролиране на болката по време на медицински процедури, извършвани върху деца и подрастващи, при подготовка на бременни жени, за да могат да кърмят бебетата си, и като диагностичен метод при криминалистични процедури.
Доказано е, че е ефективен инструмент за лечение на артериална хипертония, напикаване, имунологични разстройства; за намаляване на симптомите на пациенти с фибромиалгия и със синдром дразнимо дебело черво; в премахването на навика за смучене на пръстите при деца и като допълнение в орална хирургия на лица в напреднала възраст.
Едно изследване, публикувано в Американски журнал по гастроентерология, оповестява, че група деца със стомашни разстройства (функционална коремна болка или синдром на раздразнените черва) не получават рецидиви в продължение на пет години след като
са преминали шест сесии на хипноза и самохипноза в домовете си.
В прегледаната литературата се посочва, че в образованието и обучението хипнозата е била използвана за подобряване на учебните резултати, на паметта, както и за увеличаване на възприятието в учебния процес, за стимулиране на творческите способности, за увеличаване на способността за разбиране и асимилиране, за мотивиране за учене и за по-лесно усвояване на други езици, за улесняване на промени в поведението на учениците.
Наскоро беше публикувана информация за извършването в болница в Италия на хирургическа интервенция без упойка на пациентка с рак.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Под различни имена хипнозата е била използвана от древността; в историческото развитие на човечеството се е променяла формата на прилагането ѝ. В множество изследвания е показана нейната полза при лечение на различни заболявания.
Автори: Йоланда Кабрера Масиас, Ернесто Лопес Гонзалес, Ямила Рамос Ранхел, Анаис Моника Гонзалес Брито, Марта Ваядарес Гонзалес, Лаура ЛопесАнгуло [1][2]
Превод : Илка Арнаудова
[1] Cabrera-Macías Y, López-González E, Ramos-Rangel Y, González-Brito M, Valladares-González A, López-Angulo L. La hipnosis: una técnica al servicio de la Psicología. Medisur [интернет списание]. Октомври 2013, том 11, брой 5. Линк: http://www.medisur.sld.cu/index.php/medisur/article/view/2515.
[2] Авторите са от Факултета по медицина на Медицински университет на Сиенфуегос (Куба) .
[3] Парабола – литературен вид с поучителен характер и преносно значение, близък до притчата и афористичния анекдот (бел. прев.).
[4] Специализрани звена в превенция, диагностика и лечение на болка. Появяват се в САЩ през 60-те години на миналия век в отговор на сложността при лечение на хронични болки, изискваща интервенцията на мултидисциплинарен екип. (бел. прев.)
[5] Провинция Сиенфуегос е създадена от френски колонисти на 22 април 1819 г. до залива Хагуа. Тя е най-младата сред провинциалните столици на кубинския архипелаг. (бел. прев.)