Използването на метафори в хипнотерапията е възможно и ефективно, благодарение на един от феномените на хипнозата – буквалното възприемане на казаното и преживяното.
Хипнотерапевтът може да използва метафори, за да:
- покани клиента да види света по нов начин;
- даде възможност за нови знания;
- ръководи мисленето и поведението;
- покани клиента за активно участие;
- да промени убежденията му.
Метафората е много важна част от нашата работа. Използването й е лесен и приятен прийом в работа между клиент и терапевт.
Майстор на метафората, както знаем, е бил Аристотел. Той притежава цели томове, посветени на метафората. Той смята, че метафората е най-мощното средство на езика. Ако метафората е сходна, това лесно би ни приближило към механизмите на живота.
Думата „метафора“ в превод означава пренасяне от едно място на друго. Можем да кажем, че метафората пренася клиента от бреговете на съзнанието (на реалността), до дълбоките, спокойни и пълни с ресурси води на несъзнаваното и бъдещето. Тази метафора е ясна, поне на повърхностно ниво. За да има тя силно въздействие, то трябва да има и елемент на изненада и новост. Това определя нейната сила и позволява на терапевта да реши проблема на клиента, да отпусне неговото въображение, да събуди интуицията му, да приведе неговото мислене на нивото на глобалното, а не на точното функциониране.
Всички ние използваме метафори и знаем, че те или изведнъж ни хрумват, или са изградени целенасочено. И двата начина на възникване на метафората са добри, но с първия трябва да сме по-внимателни. Трябва да сме запознати със страховете, с фобиите на клиента.
Най-добрата метафора е тази, която клиентът дава на терапевта, но и с нея трябва да сме внимателни, защото клиентът дава тези метафори, които съответстват на ригидната рамка на неговото мислене. И ако ние използваме метафората на клиента, трябва да я доближим до неговия идеален Аз.
Активирайте въображението си и измисляйте истории с метафори.
Разграничаваме пет нива на метафори. На първо ниво – пълно съпоставяне, истинско съответствие, аналогия: „Главата ме боли така, сякаш е притисната в менгеме“.
На второ ниво – кратко ставнение: „Тази болка е като менгеме“.
Трето ниво – това е, което Аристотел нарича „присъстваща метафора“. В тази метафора изчезва сравняващата част и остава идентичността: „Тази болка е като в менгеме“. Както виждате, разликите са малки, но важни.
Четвърто ниво – съпоставянето липсва. В този случай ние казваме: „Това менгеме“.
Петото ниво е кинестетично ниво на мислене, липсва и думата „менгеме“. Остава само усещането (чувството).
И така, клиентът ни е дал една метафора, според едното от четирите нива на мислене. Това ни позволява да видим на какво ниво той предпочта да работи. И ние отчитаме този фактор при построяването на терапевтичната метафора. Така, при разговор с клиента, ние трябва да обръщаме внимание как той изгражда своите изображения.
Добрата метафора ни позволява бързо и лесно да пренесем проблема в различна посока.
Възможно е думата „менгеме“ от примера да се замести с думата „челюсти“. И по време на транса ще поискам от клиента да разтвори челюстта си. В някои случаи на главоболие, мигрена, тази метафора помага и болката в главата преминава.
При възпаление на седалищен нерв, клиентът представя болката си като електрически заряд. В този случай лесно ще можем да превключим на гръмотевична буря и да покажем колко е преходна, с временен характер, като се уповаваме на благоприятното влияние върху всички живи същества, че Земята му се радва, защото дъждът дава възможност да се развие всичко, което е на Земята…
Клиентите, които се обръщат към нас за помощ, за известно време са оставени сами с проблема си. Някои от тях на момента звънят на лекаря си, за да споделят трудностите си. Тези хора са с повишена чувствителност към болка, те се нуждаят от подкрепа. Има хора, които живеят с проблема си дни, седмици, месеци. Тези хора са повече. През цялото време те анализират проблема, стараят се да си го обяснят. Благодарение на това, те създават своя метафора, свой образ на преживяването. Но такива конструкции не са достатъчни, за да се излекува или подобри състоянието им. И тогава те идват при нас, специалистите, и носят плода на своите разсъждения. Ние трябва просто да го откъснем.
Метафорите могат да се вземат от всекидневния живот. Всеки от нас може да даде такива примери. Не е нужно да се плашим от използването на метафори.
Ето и пример: Пациентът е с оплакване за стомашно-чревно неразположение – лошо храносмилане и запек. Освен физиологичен, проблемът може да е и психологически. В работата с този клиент, може да се използва много прост метод. Докато той е в транс (под хипноза), започваме да говорим за пералня – какво да се направи, за да се стартира програмата, за да се избелят дрехите…, и какво да прави, докато пералнята работи, как пералнята позволява жената да е свободна в това време. Защото, докато пералнята работи сама, жената може да прави нещо друго.
Ето още един пример: Пациент с алкохолизъм. Заявката му е да реши този проблем с хипноза. Преди хипнозата, той дълго говори за проблема си и за това, колко му е трудно да се въздържа от алкохол. Говори за опиянението, за бутилките… Този мъж е бил журналист и много е пътувал по света. Най-много обича Африка. Дълго говори за животните, които е видял там. След като се убеди терапевтът, че клиентът действително иска да се откаже от алкохола и това е негово желание, а не на близки и роднини, следва транс. Прави се малка подкрепа в спомените и чрез въвеждане на метафора се променя гледната точка. Докато клиентът е в транс, терапевтът му разказва как в някои райони на Африка се ловят маймуни. В края на клоните на дърво се завързва бутилка и в нея се слага орех. И когато маймуната бръкне в бутилката за да вземе ореха, ръката й вече не може да излезе от бутилката. Тя виси за дървото, но продължава да се държи за бутилката. Маймуната не се отказва от удоволствието да яде орех, дори с риск за живота си. При пристигането на ловеца, тя се опитва да избяга, но все още не изпуска ореха. Тази проста метафора помага на пациент с такъв проблем.
Не се колебайте да използвате приказки при работа с клиенти. Но изберете тази, която съответства на проблема на клиента. Трудно е да се изброят всички елементи, които трябва да се вземат предвид при създаване на приказка. Можем да кажем, че в приказката героят може да е подобие на клиента, както и героите около него може да са подобни на хора от обкръжението му – неговите родители, приятели. Трябва да има нещо, което да осигури ресурси на клиента. Често това е герой, който има мъдрост или власт. За да направите това, може да поставите героя пред труден избор. И в този момент той има сила, знание или магическа сила. И накрая, разбира се, героят ще бъде щастлив. Това е типичната структура на една приказка.
Съставил и превел : Кристина Дешкова
„Хипнозата на 21-ви век” Жан Бекио, Ърнест Роси